село Карлиево, област София

Туристически обекти в село Карлиево: Църквата „Свети Евстатий“ в с. Карлиево Теренът, върху който днес се издига обновената през 2013 г. църква „Св. Евстатий“ в с. Карлиево, преди векове е бил просторен двор с обширни помещения на местен римски патриций. На мястото е имало сгради, известни в античната архитектура като „Вила Рустика“ – крайградска вила. До откриването им се стига случайно. След Освобождението българите тачат това място като манастирище. През 1879 г. тук е побит каменен кръст в чест на Св. Евстатий, тъй като се смята, че той е покровителят на манастира. През месец август 1925 г., карлиевчани започват подравняване на могилата, която през османската епоха турците наричат „Сюлюк тепе“. При изкопните работи, свързани с намерението да бъде построена на мястото на кръста църква, са открити основите на голяма сграда. Това наложило проучването на терена да бъде извършено от специалисти. Постепенно сградата е разкрита изцяло, и впечатлила със своята големина и еднакви помещения, разположени симетрично от двете страни на двор с дължина 14.90 м. и ширина 9.90 м. Дворът и повечето от сградите били с подово покритие от хоросан и натрошени тухли с дебелина от 3 до 4 см. Единствено в двете помещения отляво и отдясно на двора, нямали такава замазка. По средата на двора бил изграден канал с ориентация от север към юг, който бил изграден от големи печени тухли (60 Х 60 Х 8 см.). Началото и краят му били разрушени, затова изследователите не успели да установят дали той е за отводняване на дворното пространство или за протичане на вода през него. За античния произход на разкритата сграда говори намереното в едно от помещенията в северозападния ъгъл на постройката керамичен съд с две симетрични уши за захващане и височина от 8.5 с. и диаметър на най-широката част от 10.2 см. Открити са още и две антични монети, които, за съжаление, не са датирани. Постройките и дворът представляват седалище на семейство, поминъкът на което се осигурявал от стопанска дейност. Не е известно по кое време от римската епоха е съществувала вилата. Мястото не е избрано случайно – околността е равнина, с отлични условия за развитие на земеделие и скотовъдство, в близост до водоизточник. „Вила Рустика“ край село Карлиево е предпоставка за съществуването в района и на антично селище. Църквата в селото е построена през 1927 г. По данни на администрацията на Ловчанска епархия, храмът е осветен през 1948 г. През 2013 г., по повод празника на село Карлиево, на църквата „Свети Евстатий“ е извършен ремонт, финансиран от рудодобивното и преработвателно дружество „Елаците-Мед“. Откриването на обновения храм извършват кметът на общината инж. Магдалена Иванова, кметският наместник на селото Иван Иванов и изпълнителният директор на компанията инж. Добри Цветков. Водосвет за освещаване на сградата извършва Ловчанският митрополит Гавриил, в съслужие с трима свещеници. Паметна плоча на загиналите жители на село Карлиево в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война (1912 – 1913 и 1915 – 1918 г.) Изработена е от черен гранит през 30-те години на ХХ в. и е разположена на южната фасада отдясно на входа на сградата на кметството и читалището в селото. На възпоменателния знак са изписани имената на героите на село Карлиево, дали живота си за обединението на България и защита независимостта на страната ни и неприкосновеността на нейната територия. Признателните им потомци са изписали на гранита текста: „Загинали за Родината от с. Карлиево, ок. Пирдопска, 1912 – 1913 г. ефрейтори: Делчо Радев Минов – Чаталджа, Петър Стоянов Червенков – Симитли, редник: Петър Иванов Калимеров – Кум Бургас. 1915 – 1918 г. ст. подофицер: Иван Георгиев Алексов – Завоя на Черна, редници: Борис Иванов Градинаров – Дойран, Георги Савов Камберов – Добромир, Цвятко Стойов Димов – Арабаджи. Слава на героите!“. Паметна плоча на жители на село Карлиево, участвали в Септемврийското въстание през 1923 г. Изработена от черен гранит, тя е монтирана вляво от входа на кметството и читалището. Открита е на 23 септември 1973 г. за 50-годишнината от Септемврийското въстание. На тържеството присъстват повечето от участвалите във въстанието жители на село Карлиево. През нощта на 22 срещу 23 септември 1923 г. група въстаници от Карлиево, Лъджене (днес с. Антон), Пирдоп и Златица овладяват кметството в селото, с цел да се снабдят с оръжие и установяват работническо-селска власт. За кмет въстаниците поставят земеделеца Иван Шиеков. От явилите се на сборния пункт в Борова гора – Пирдоп преди обявяване на въстанието жители на региона, групата на карлиевчани е най-голяма – 27 души. На паметната плоча са изписани техните имена, както и текстът: „Вечна признателност на участвалите в Септемврийското антифашистко въстание 1923 г. от с. Карлиево“. Селото дава и една от двете жертви на въстаници тогава – земеделецът Стоян Пашов, който загива при опита да бъде установена работническо-селска власт и в село Радославово (днес Чавдар).

река езеро/язовир планина плодородни почви исторически забележителности природни забележителности